Костёр 1964-03, страница 19

Костёр 1964-03, страница 19

Грин вздрогнул и тихо сказал:

— Я не знаю таких стихов.

— Читай, что знаешь.

— Я стихи не учу.

Лида пожала плечами. Ей было, конечно, наплевать на Грина и на все его переживания. Грин осторожно отодвинул стул и вышел из комнаты.

...Поздно ночью, когда все спали, Грин вышел на улицу. Была первая ночь нового года. Грин долго смотрел на далекие зеленые

звезды. Он так и не понял, как получилось это, но вдруг он сочинил стихи. Они были короткие, всего в четыре строки:

«Блестит, в огнях переливаясь, Большая Севера звезда И месяц, мило улыбаясь, Глядит на землю свет даря.»

Засыпая, Грин вспомнил, что месяца не было.

Глава четвертая

В библиотеке дежурила Лида.

— Мне «Путешествие дона Сааведры в страну Настандию», — попросил Грин.

— У нас такой нет, — Лида посмотрела на Грима недоверчиво.

— Такая книжка — и нет!

— А что, это интересно?

— Очень. Правда, она стихами написана.

— А кто автор?

— Испанец. Фамилия у него трудная. Дон Катас де Кахарас. — Лида опять было не поверила, но Грин шепнул ей на ухо:

15